В работно време

Софтуерна фирма. Всички работят засилено от 7:30 до 20:30 - 21:00.

В понеделник един от програмистите идва в 10:00 часа, прави си кафе, работи до 15:30 - 16:00 часа и си тръгва. Следващите работни дни това се повтаря. Колегите му се изнервят, започват да го гледат накриво. Шефът побеснява и една сутрин събира целия офис.  Изчаква го да дойде и когато програмистът пристига към 10:00 часа заявява пред всички:

- Как може така да не се спазва работното време?! Проектите не вървят, нищо не е както трябва. Следва наказание - последно предупреждение и т.н.

Няколко минути програмистът слуша и после притеснено проговаря:

- Ама шефе… Нали съм в отпуска…

Какъв искам да стана като порасна голям

Cъчинение на първокласник по тема “Какъв искам да стана като порасна голям”

Аз искам да стана програмист когато порасна голям, защото това е суперска работа и е проста. Затова и сега има толкова много програмисти и непрекъснато стават все повече.

Програмистите не са длъжни да ходят на училище, те трябва да се учат да четат на компютърен език, за да могат да разговарят с компютрите. Мисля, че програмистите трябва да са смели, за да не се плашат когато всичко се повреди, така че никой да не разбере. Те трябва да говорят на английски език, за да знаят какво трябва да правят. И трябва да имат добро зрение, за да могат да виждат под дрехите на хората и да не се боят от секретарките, защото трябва да работят с тях.

Освен това ми харесва заплатата, която програмистите получават. Те получават толкова много пари, че не успяват да похарчат всичките. Това става така защото всички мислят, че работата на програмистите е трудна, само програмистите знаят, че е проста.

Няма нищо, което да не ми харесва, освен това, че всички момичета харесват програмистите и искат да се омъжат за тях и затова жените трябва да ги гонят, за да не пречат на работата.

Надявам се, че нямам алергия към офисния прах, защото имам алергия към кучета. Ако имам алергия към офисен прах, няма да мога да стана програмист и ще трябва да си търся истинска работа.

Дневникът на Админа

Понеделник: Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS. Вторник: Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше включено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”... Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Стоявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета. Чукане на вратата. Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ). - Макси, а оптична мишка имаш ли ? - А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ? - Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето. Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос... явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните. Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се. -А на теб какво ти се падна ? Мамка му... какво може да бъде ? Добре, че видях кутията. - Ми единия с вафла, другия с лешник - Заповядай, вземи си още ! - А, благодаря красавице, трябва да бягам !

След обяда отивам в подчинения филиал на института. При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда: - Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ? - Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица. - Млади човече, а как ви е името ? - Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна ) - Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура. Дядо, не на мене тия. - Те не се инвентаризират, това са консумативи. - А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ? - Може разбира се ! Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор. Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам. - Вземете си бонбони. - А, не благодаря, аз сладко не пия... тъй де, не ям. Наденички има ли? Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта... Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта. Сряда: До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж. Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х... защо ми изключва хъба постоянно. - А ти защо постоянно ми изключваш колонките ? - Да ти... аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички ) За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба. До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъ 30 градуса (специално го мерих с транспортир ). Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира. Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра. - Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра... - И ? - Амииии, такова... той почна да бръмчи... и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ? ( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? ) - Я донесете компютъра тук, ще го погледна. Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия: - А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ? - Вземай, само после го върни При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец. Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновено хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час: - Не ми се отваря ЦеДе-то... - А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то ) - Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то... - Добрее.... донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили ) Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа. Четвъртък: Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диамант. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновено с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството. Аз: - Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера ) - Ъъъъ... Максим ? - Да ? - Ъъъъ...при нас, такова... електронната поща не работи. - Сега идвам. От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение. - Мда... и на кой не му работи пощата ? Пауза. Тих глас: - На мен - Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ? Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи. Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред: - Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!! - Ама той тежи... - А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ? Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен: - А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изглеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш ! Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам: - ААААА !! Не ! Стой ! Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност. Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва... Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам... Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав: - Чиф го дървите, тука а ? - А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ? - Може бе,мътните... сваляйте на воля, само сложете кафето. След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта... Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея ! - Слънчице, харесва ли ти програмката ? - Мъррр... По нататък не ви засяга... Петък Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна. - Здрасти, влизай ! Как се казваш ? - Васил.. Тоест Васко - Ей там са кафето и чашите, обслужвай се. Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак...по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност... Мда, така и изглежда. - И ти на кво програмираш ? - Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java - Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер ! Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда... Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд... С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър. - Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко ! - Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ? - ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа ! - А вие сега принтер ще ни сложите ли ? - Според вас защо сме дошли ? - А той хубав ли е ? Принтера де ? - Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение ) Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор. - Какво ми е на компютъра ? - Счупил се е - И какво да правя ? - Ми оставете ме да го оправя Стажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца ! Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа. Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА.... Е, в общи линии се подхлъзнах на степенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае... Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS

как работят компютрите?

Знаеш ли как работят компютрите?
- Как?
- С пушек
- Е как така с пушек?
- Ами ей така - като излезе пушека от тях и спират да работят.

Решение на компютърен проблем от гледна точка на юзъра и админа

Юзерът:
"Компютъра не щя да се включи - викам оня шаман админа. Дойде той, вдигна ръце към небето, промърмори някакви неясни думи, завъртя ми стола 10 пъти около оста му, ритна компютъра, наведе се под бюрото, и пак промърмори нещо неясно, вкючи компютъра и той тръгна! Пак дигна ръце към небето, промърмора нещо и излезе."

По думите на админа:
"Отивам при юзъра - а тоя глупак така са'й въртял на стола, че намотал около него захранващия кабел. Напсувах го яко ама тихо да не ме чуе, разплетох кабела, ритнах компютъра по-далече под бюрото, включих го, пак го напсувах и си излязох

Класификация на водката според програмистите

0.1л - demo version


0.25л - trial version


0.5л - personal edition


0.7л - professional edition


1.0л - network edition


1.75л - enterprise


3л - for small business


5л - corporate edition


Кофа водка - extreme edition


Море водка - global edition


Шкембе чорба - Recovery tool


Закуска - plugins


Бира - patch


coca-cola, fanta, 7-UP - троянски вируси.

Библията на програмиста

1. В началото беше словото и словото беше 2 байта и нищо друго нямало.
2. И разделил Бог единица от нула и видял, че така е добро.
3. И казал Бог: Да бъдат данни и станало така.
4. И казал Бог : Да се съберат данните, всички в тяхното си място, и създал дискети, твърди дискове и компакт дискове.
5. И казал Бог: Да бъдат компютри, в които да се пъхат дискетите, твърдите дискове, и ги нарекъл хардуер, и отделил хард от софт.
6. Софта още го нямало, но Бог бързо се поправил и създал програми - малки и големи, и им казал: Плодете се и се размножавайте, и паметта използвайте.
7. Но омръзнало Му да създава сам програми и казал Бог:
Създавам ПРОГРАМИСТА, ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ МОЕ, да господства над компютрите, и над програмите, и над данните. Създал Бог програмиста, и го заселил в своя Изчислителен Център, в който работел. И повел Той програмиста към дървото от каталози, и заповядал: От всеки каталог можеш да пускаш програми, само от каталога Windows не пускай нищо!
8. И казал Бог: Не е хубаво програмиста да е сам, ще му сътворя потребители, съответстващи на него. И взел Той от програмиста КОСТ, В КОЯТО НЯМАЛ МОЗЪК, И СЪЗДАЛ ПОТРЕБИТЕЛЯ, и представил го на програмиста; и нарече го програмиста юзер. И седнали те под голия DOS и не се карали.
9. Бил (Гейтс) бил най-хитрия от всички зверове на полето. И казал Бил на юзера: лъжа ли каза Бог: не пускайте никакъв Софт? И казал юзер: всеки софт ние можем да пуснем само от директорията Windows не можем. И казал Бил на юзера: живейте си както си знаете! В деня, в който пусните Windows, ще бъдете като богове, само едно щракване на мишката ще сътворявате каквото си искате. И видял юзера, че е приятно за окото, и го пожела защото прави ненужни знанията, и го постави на своя компютър. А после каза на програмиста, че това е наложително, и той също си го сложи.
10. И тръгна програмиста да търси свежи драйвери; И видя го Бог и го попита: Кажи къде отиваш?
Програмиста каза: Търся свежи драйвери, нали ги няма под голия DOS.
И казал Бог: Кой ти каза на теб за драйверите? Да не си пускал Windows?
Програмистът отговорил: юзерът, когото Ти ми прати, каза, че иска програми само под Windows. Аз ги поставих.
И каза Бог на юзера: Какво си направил?
Юзерът отговорил: Бил ме прелъсти.
11. И каза Бог на Бил: За това, което направи, проклет да бъдеш пред всички скотове и всички полски зверове. Ще наложа вражда между теб и програмиста. Той ще те хока грозно и с грозни думи, а ти ще му продаваш Windows.
12. На юзера каза: ще умножа скръбта и ще изтощя силите ти и ще ползваш грешни програми; и няма да можеш да живееш без програмиста; ТОЙ ЩЕ ГОСПОДСТВА НАД ТЕБ.
13. A на програмиста каза: За това, че си послушал юзера, проклети да са компютрите за теб, троянски коне и вируси ще ти създават; с труд ще изкарваш хляба си, а програмите с мъка ще пишеш.
14. И ги изгони Бог от Изчислителният си Център, и постави парола на входа.
15. General Protection Fault.

За Бил Гейтс

Синът на Бил Гейтс го пита:
- Тате, вярно ли е че Windows NT работи в multi-tasking?
- Изчакай да си форматирам дискетата, и ще ти покажа.

Бил Гейтс получил за рождения си ден пистолет с гравирано послание на него: “Press any key”.

Бил Гейтс попада в чистилището. Свети Петър му казва:
- За твоите грехове се носят легенди. Теб те ненавиждат цели поколения програмисти. И изобщо, случвало ли ти се е някога, да направиш поне една добра постъпка, за да мога да ти опростя греховете?
- Ами да, случвало ми се е! Аз събрах всички програмисти и им казах, че пускам нова версия на Windows, този път без никакви дефекти. На тях им остава само да си я купят…
- Чакай, чакай, кога се е случило това? Аз не съм чувал нищо за него..
- Ами буквално преди три минути…

Шефа на Microsoft се возил на едно такси. Изведнъж таксито се повредило. Шофьорът се мъчил и не могъл да го оправи и не щеш ли попитал Бил:
- Абе не можеш ли да помогнеш нещо тая бракма се скапа?
- Дай да излезем и да влезем може сама да тръгне…

- Най-после и за Бил Гейтс казаха много хубави думи, жалко че не можа да ги чуе.
- Защо, не беше ли там?
- Беше… ама в ковчег.

Умрял Бил Гейтс, възнесъл се на небето, и - право към портите на Рая. Потропал на вратата, отворил му Свети Петър, и Бил Гейтс казал:
- Ето ме, умрях и съм дошъл да вляза в рая.
- Тук се влиза само по заслуги. Ти какво си направил, че да заслужиш мястото си в рая?
- Направих щастливо цялото човечество.
- Как?
- Ами нали ти казвам - умрях.

Бил Гейтс умрял. Понеже той бил известна личност му дали право да си избере дали да отиде в ада или в рая. Мъртвецът погледнал в рая и видял бели облачета, шарени градинки, весело настроени хора. Погледнал и в ада. Що да види: кръчми, пияници, наркотици, проститутки, секс и веднага казал:
- Искам да отида в ада.
Боговете уважили решението на човека и го пуснали през една пропаст в ада. Бил Гейтс много се зарадвал, но вместо да падне на една мръсна улица той паднал във врящ казан. До него стоял самия Дявол.
- Къде са мацките, наркотиците и всички останали екстри? - запитал учуден Бил Гейтс.
Дяволът му отговорил:
- Това беше само демото.

Парите не са най-важното… (Бил Гейтс)

Американските пощи решили да издадат марка с лика на Бил Гейтс. След време се оказало, че марката не успява да се задържи на плика. Била назначена комисия от експерти за изясняване на проблема. След три месеца те представили заключенията си:
1. Пощенската марка е напълно изрядна.
2. Лепилото е от най-високо качество.
3. Просто хората плюят не от страната, която трябва.

В самолет се качват Бил Гейтс, Майкъл Джордан, Папата и скаут с раница с храна. В един момент от полета пилотът излиза от кабината и казва:
- Самолетът пада, ние сме пет човека, а парашутите са четири - взима парашут и скача.
Майкъл Джордан разблъсква всички:
- Аз съм най-великият баскетболист в света, трябва да оцелея! - взима си парашут и скача.
Бил Гейтс се промъква мазно между Папата и Скаута и измъква един парашут:
- Аз съм най-умният човек в света, трябва да бъда спасен! - и скача.
Остават Папата и скаута с един парашут. Папата:
- Сине мой, аз съм стар, Бог ще се погрижи за мен, скачай, спасявай се.
- Ааа, няма нужда. Най-умният човек в света скочи с раницата с храната.

Стоят в една стая Саддам Хюсеин, Бил Гейтс и Джохар Дудаев. И вие сте там и имате само два патрона в пистолета. Кого бихте застреляли?
- Бил, два пъти.

О, Windows !

Три дена храбро инсталирах
Трих, слагах, регистрирах.
Не тръгваш и не тръгваш сам,
показваш само син екран.

Първо ми съсипваш FAT,
преминавам през Format,
но не стига таз беля,
нов дял трябва да ти заделя.

Хоп, пак не се получи
работата се закучи,
драйвер някакъв незнаен,
искаш в цикъл най-безкраен.

С Wizardа отново споря,
но не мога да го сборя.
Нямам Plug And Play модем,
разбери го бе кретен.

Изнервям се, та чак треперя,
CDто искам да намеря,
та да тръгнеш най подир,
а не под DOS да пиша Dir.

Уж тръгна, пуснах Service Pack,
О, не - ще инсталирам пак.
Най-после посред нощ,
използвах софтуера лош.

На сутринта от шлаката изрових,
процесор спечен и пророних:
Да бе мирно си седяло,
не би от Setup умряло

Как да увеличим парите си, използвайки MS OFFICE

Създайте в MS Word нов документ, напишете в него думата “Кинти” (без кавички и нови редове) и запомнете файла. След това създайте файл в обикновен текстов редактор и повторете процедурата.
Сега сравнете размерите на файловете.
KINTI.DOC - 18 426 bytes, KINTI.TXT - 4 bytes.
Виждате сами, че благодарение на MS OFFICE парите ви са нараснали 4605.5 пъти!

Малко вицове за програмисти

Преди много, много години едно малко учениче в едно малко училище направило грешка в диктовката. Учителката го накарала да препише четиридесет пъти сгрешеното изречение (нещо там за зимата и прозорците).
Момченцето било старателно и преписало изречението толкова пъти, колкото му казали.
Учителката проверила тетрадката му и забравила за случилото се.
А момчето пораснало, но се оказало злопаметно.
И днес хиляди хора всеки ден четат това изречение на мониторите си:
“Windows IS shutting down”..

Ранна сутрин.
Програмист се събужда със зачервени очи и замаяна глава.
Поглежда - на възглавницата до него - непозната женска глава.
- Опа - казва си програмистът. - Забелязано е ново устройство...

Как трима програмисти могат да развият успешен бизнес?
Много просто - единият ще пуска вируси, а втория - антивирусни програми.
А третият?
Третият ще пише операционни системи, за да могат да работят на тях вирусите и антивирусните програми.

Третият закон на Грид:
“Компютърът прави това, което сте му казали да прави, а не онова, което бихте искали да направи”.

Двама програмисти свършват работа и единият моли другия:
- Можеш ли да ми заемеш 1000 лева?
- Не може ли да ги закръглим на 1024?

Двама програмисти срещат на улицата симпатично момиче. Единият казва:
- Виж какви “Properties” има тази.
- Да но са “Read Only” - допълнил другия

В деня, когато Бил Гейтс предаде Богу дух, на всички сайтове банерите ще бъдат спуснати наполовина...

Мъжете са като компютри: трудно можеш да ги разбереш и винаги имат проблеми с паметта

Съобщение:
“Готов съм да се хвана на бас за каквато и да е сума пари, че имам повече!
Бил Гейтс”

По какво си приличат жената и компютъра

Винаги ще се намери някой, който да има много по-добър компютър от твоя.
Винаги си спомняме за първия, който сме имали.
Както и при жените, в компютъра трябва да се влагат много пари.
В повечето случаи и компютрите правят не това, което искате, а това, което те си искат.
Ако е хубав - ще ти завиждат.
Много скоро ти се приисква нов, по-добър.
Компютрите, също като жените, говорят на чужд език.
Жените и компютрите най-много се харесват на мъжете. Макар че, разбира се, се срещат и изключения.
Има ги в различни размери, формати, форми, цветове...
Както и жената, компютърът, включен към телефона, го държи зает доста дълго време.
Също като жените по-хубавите компютри струват по-скъпо.
И също така ти ангажират по-голямата част от времето...

Десетте Божи заповеди към програмиста

1. Няма друг плюс освен плюсът, но Си плюс плюс е най-плюсовият от плюсовете!
2. Почитай операционната си система и не ругай тия, които са я писали, ибо и без теб кихат непрекъснато.
3. Ти си байт от системата, но ако байтът се лиши от битовете си, как пак да стане байт?
4. Ако хакер ти открадне един файл, изпрати му още два по E-mail. И без това от теб нищо свястно не може да се открадне, а дребният спам ще стопли душицата твоя.
5. Ако приятелите ти те наричат хакер, знай, че никакъв хакер не си, а ливада! Ибо истинските хакери никой не може ни да ги види, ни да ги чуе, те нямат друг приятел освен компютъра!
6. Не кради чужда програма! Защо са ти чужди бъгове, ако сам от своите не можеш да се избавиш?
7. Ако те съблазни нов компютър, ъпгрейдвай стария. Ибо по-добре е да загубиш малко количество долари, отколкото по-голямо.
8. Ако жената има конфликт с компютъра, изхвърли я. Защото компютърът те храни, удовлетворява и развлича по-добре. А нова жена можеш да си намериш по сайтовете за запознанства.
9. Обичай ближния си, но чрез интернет. Със СПИН оттам все още никой не се е заразил.
10. По-добро нещо от компютъра е само бирата, но пък едното не пречи на другото.

Спазващият тези заповеди ще бъде спасен и душата му след смъртта ще намери вечен живот и блаженство в безкрайните виртуални градини на мрежата.

Истинските мъже работят под Windows

1. Истинският мъж не се бои от неизвестното. Лесно е да не се боиш от Unix - всичко там е пределно просто и ясно. Къде по-трудно е да не се боиш от Windows, знаейки, че всеки момент може да ти поднесе нещо неочаквано. Затова истинските мъже си инсталират Windows даже и на най-критичните сървъри. Те не познават чувството за страх.

2. Истинските мъже не са мързеливи. Почти всички Unix-оиди са мързеливи - за тях няма нищо по-просто от това за десет минути да напишат скрипт, автоматизиращ цялата им работа. Истинските мъже под Windows, с лекота губят няколко часа за да направят същото, но ръчно. Те не са лениви.

3. Истинските мъже не се занимават със спорове. Unix-оидите са омръзнали на всички със своите обсъждания и спорове, за това коя дистрибуция кога се инсталира, и кое е по-добре за някоя задача - Solaris или Linux. Windows е като генералната линия на компартията - една, нищо че е с няколко лица. И се развива така, както е решила една организация. На истинските мъже това им харесва, защото е като в армията. Те са привърженици на здравата командна система.

4. Истинските мъже нямат нужда от удобства. Те с усмивка слушат споровете на Unix-оидите за това, какви са проблемите на уиндоуския графичен интерфейс, защо той не удоволетворява нито едно изискване за интерфейс и колко лишен от функционалност е жалкия команден ред. Всичко това и те го знаят, просто те считат, че не е достойно мъжът толкова да обръща внимание на удобствата. Истинските мъже могат да спят на голия под, какво остава за цветни, копринени завивки, ако ще даже леглото да е поставено вертикално.

5. Истинските мъже не мислят за пари. Те с лека ръка ще платят хиляди долари за необходимия софтуер за своя компютър, знаейки, че могат да получат същата функционалност абсолютно безплатно. Те не са им нужни, защото парите - това са дребнавости недостойни за истинския мъж.

6. Истинските мъже нямат нужда от отдалечен достъп. Ако се налага, те и през нощта могат да идат до сървърното, за да пуснат нужния софтуер или погледнат какво става. В края на краищата, нали все пак са истински мъже.

7. Истинските мъже твърдо понасят изпитанията. Те знаят, че различните версии на MS Office са несъвместими помежду си, но това не ги плаши, ако трябва, ще конвертират петстотинстраничен документ. Или ако стария софтуер не иска да работи след прехода към новата ОС. Това всъщност за тях не е важно. Те няма да се вайкат, просто ще загубят няколко денонощия за конвертиране на документите или ще пренапишат софтуера - и това е. Те са истински мъже.

8. Истинските мъже проявяват разбиране. За тях е ясна необходимостта от рестартиране на системата след инсталирането на всяка програма, и даже за истинския мъж не е никакъв проблем веднъж на един-два-три дни да рестартира машината просто така. За него не представлява трудност периодично да почиства диска и регистъра, и няма да започне ненужно да ругае в Мрежата, когато при инсталиране на едно нещо, друго се скапва. Това той не го намира за ненормално и неестествено. Той просто стиска зъби и решава проблема.

9. Истинският мъж не се отчайва, когато става ясно, че новата версия на ОС изисква три пъти повече памет и работи два пъти по-бавно. Той просто с радост взема парите отделени за почивка, отива и купува новия компютър. Истинският мъж не се нуждае от почивка.

10. Истинският мъж не се нуждае нито от лекота, нито от удобства, нито от надеждност. Той се нуждае от постоянна борба.

И извода от всичко това е само един. Само слабаците и ленивците са с Unix. Истинските мъже, работещи по Windows, тях за това ги презират ..

ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЕДИН ПРОГРАМИСТ

ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЕДИН ПРОГРАМИСТ ТИПИЧНО ВЪРВИ ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН:

1) Фаза Ентусиаст - запалва се по компютрите дали с игри, дали с чат, дали с нещо друго - определено забавно. Много ръчкаце, цъкане, жаргон. Малко жени, много мечти.

2) Фаза Изследовател - бъдещия програмист вече цъка и ръчка не за кеф, а за да схване как работи тая-оная програмка и каруцата като цяло. Кефа е като прецака/хакне/кракне/сецне/преебе нещо и въобще да докаже на компа че е една проста (в буквалния смисъл) машина.

3) Фаза Създател - правят се страховити програмни приложения от типа hello, world!, сайт на кварталното кафе, на яката мацка от съседния вход/блок/клас, програма за предвиждане числата от тотото или смятане на калориите в храната.

4) Фаза Ученик - четат се книги (препоръчани от познат гуру), навлиза се в дебрите на циклите, рекурсиите и другите магии. Екзотичните понятия протокол, структура, алгоритъм и прочее губят магическия си ореол и придобиват научно звучене. Усещането че зад една добра програма стои повече къртовски труд и многочасово еднообразно цъкане измества представата за магическата пръчка и йога уменията.

5) Фаза Калфа - писането за пари започва да се намърдва бързо в територията “кеф”. Лека-полека ореола на тоя/оня език/платформа/протокол като панацея и философски камък избледнява. Все още обаче писането е удоволствие, така че човек поема стоически гадни и досадни задачи за малко пари, утешавайки се с идеята че му плащат да си прави кефа.

6) Фаза Девелопер - човека вече пише за пари. Писането за кеф е като хоби, и то в екзотични и трудно реализируеми области и проекти. Почва активна употреба на леки стимуланти - кафе/чай/бира. С изумление се установява че колежките имат други достойнства, освен да дават пари назаем и да изкрънкват социални придобивки от шефа.

7) Фаза Про - трудно описуема. Всевъзможни екцентрични мании, привички и навици отдалечават девелопера от нормална човешка персона. Парите и жените са заели достойно място - първо и единствено. Начините за придобиването им се характеризират с непреклонност, неподбиране на средствата и отчайваща липса на скрупули. Цинизмът образува метастази и става изтънчен и неподатлив на терапия. Детското в девелопера заема нови върхове - игричките, ината и причудливите навици рязко контрастират с алчността, самолюбието и мизантропията. Още една човешка личност е безвъзвратно загубена за обществото…

Реални секс - обяви от българското хартиено и интернет пространство

1. Стара обувка търси някой да й отпори гьона.

2. Госпожица от занаята търси богат занаятчия с цел брак.

3. Печена търси загорял.

4. На лице съм. Търся някой да ме обърне на опаки.

5. Търся село без кучета, но с... кучки.

6. Въздържател напива вода не напита.

7. Учителка по френски дава нощни уроци.

8. Закъсала търси да я скъсат.

9. Пренарязвам обратни резби.

10. Кавал търси девета дупка

11. Воден спасител дава уроци по игра с подводни топки на платежоспособни дами.

12. Опасна секс-бомба търси някой да й отцепи района.

13. И в морето ми е до колене.14. Грешна съм. Търся праведен да ме оправи.

15. Може да ми е къс ума, но са ми дълги крака-ата-а-а.

16. Специалист по икебана аранжира всякакви китки.

17. Дърпам дяволи за опашката.

18. Бутам на тия дето бутат.

19. Търся знойна хубавица, да внесе топлина в живота ми.

20. Сапьор обезврежда секс - бомби по домовете.

22. Монтирам шпионки на всякакви гардероби и шкафове.

23. Целувам крака и ближа задници. Атрактивни цени.

24. Паток търси въртиопашка.

25. Жулиета търси Ромео с 'Алфа Ромео'.

26. Позирам по домовете. Голямо разнообразие от пози.

27. Взимам го присърце, но не си го слагам на сърцето.

28. Агроном дава практически съвети как да цъфтите без да вържете.

29. Дамски шивач реже три пъти, без да мери нито веднъж.

30. Надарен търси даровита.

31. Влизам ви в положението.

32. Поръбвам не поръбени.

33. Занасям се с отнесени.

34. Двуглав змей търси ламя ненаситна.

35. Ако искате да видите каква изненада съм ви приготвил - дръпнете ми ципа.

36. Развит търси навита.

37. Не се притеснявайте, ако сте дебела. Аз веднага ще ви открия слабото място.

38. Ако са ви изкарали акъла - аз ще ви го набия отново.

39. Тясна специалистка търси широко поле за изява.

40. Звероукротител - професионалист укротява разгонени кучки.

41. Опитен горски лови бракониери в чужди кревати.

42. Потомствен благородник облагородява родословни дървета.

43. Лесно запалима търси трудно гаснещ.

44. Пицария 'Червения фенер' доставя пици и цици по домовете.

45. Сядам само на станали.

46. Ако можеше да ми стане нямаше да седна.

47. Строителен предприемач търси малко употребявана бетонобъркачка с голям капацитет.

48. Девета дупка търси меден кавал.

49. Ако често изтървате сапуна в банята винаги съм готов да ви го подам.

50. Дипломиран астроном сваля звезди на млади дами.

51. Буден принц търси Спяща красавица.

52. Дискретен, професионален алпинист сваля закъсали от всякакви балкони и покриви.

53. Специалистка по битова техника духа като вентилатор, смуче като прахосмукачка и се върти като миксер.

54. Мома втора употреба търси неупотребяван ерген с цел да го употреби.

55. Атрактивна дама с неограничени възможности в леглото, търси джентълмен с неограничени възможности в плащането.

56. Продавам книгата 'Кама Сутра ' с презентации на живо.

57. Столетница търси активен партньор да я върне в спомените й за последно.

58. Отпушвам задръстени и запушвам отворени.

59. Две мургави Шехерезади на повикване с репертоар от 1001 приказни нощи. Гарантиран спомен за цял живот.

P. S. (След като установите какво ви липсва и какво са ви лепнали.)

60. Млади дами, ако ви трябва трети за 'Шведска тройка' - аз съм насреща, а млади господа приема, съседа Марио - отсреща.

61. Предлагам ефектни вибратори за стари девственици на фирмите 'HILTI' и 'KANGO'.

62. Автотенекеджия изчуква задници всякакви.

63. Скъперница търси прахосник.

64. Щастливо разведен е готов да дари с щастие нещастно омъжени.

65. Виновен търси невинна да му поеме вината срещу заплащане.

66. Стар съдия прилага по-мек член за разкаяли се престъпнички.

Ако програмистите бяха строители...

1.03. Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.

2.03. На възложителя не му се харесва израза, 'когато стане, тогава'. Иска да кажем, конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.

3.03. Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

6.03. Петров отиде да върне бутилките.

8.03. Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника.

2.04. Петров казва, че трябва да започнем работа. Какво му стана на този човек. Изчистихме строителната площадка и закачихме красиви плакати 'Строежът се изпълнява от компания 'Allstroy' (www.allstroy.bg)'. С чувство на изпълнен дълг играем 'Quake'.

20.04. Дойде възложителят, пита как върви работата. Сложихме го да играе Quake и го оставихме да ни бие всички.

21.04. Обсъждахме проекта. Сидеров предлага панелна архитетура. Петров настоява, че всичко трябва да се строи по стария начин от тухли, а не по ламерски. Най-радикалния проект предложи Алекс. Предлага да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. На Запад било модно. Напомнихме му, че все пак клиента иска 12 етажен блок. Опитахме се да решим въпроса, чрез дуели на Quake. Алекс с неговите дървени бараки, бързо отпадна, но резултата между Сидеров и Петров излезе равен. Решихме всеки да строи по свой план и след това да ги съединим, за да не падне.

30.04. Първият етаж е готов. Показахме го на възложителя. Той се интересува, защо в различните стаи таваните са различно високи, защо от стените падат тухли и защо няма врата а трябва да се влиза през прозореца. Обяснихме му, че това са ограничения на демо-версията. Тръгваме да празнуваме горди от себе си.

10.05. Петров изтрезня първи и дълго псува. Мислехме, че Алекс е изпил всичката бира. Оказа се по лошо. Забравили сме за основите. В проекта са описани, но документацията я четат само идиоти.

11.05. Разрушихме първия етаж. Обидно е.

11.07. Работим. Петров довършва втория етаж, Сидеров - петия. Алекс е направил асансьорната шахта до деветия етаж, но при силен вятър се клати подозрително. Засега сме я подпрели с дървено скеле.

17.07. Алекс прави терасите и покрива. На земята. После ще ги вдигнем с кран.

13.08. На Сидеров не му се засрещат панелите. Дупката е почти метър. Сидеров помоли Петров, но той каза,че има достатъчно работа и изобщо без знание на вътрешната архитектура на панелите нищо не може да се направи.

14.08. Разбихме няколко панела за да може Петров да изучи вътрешната архитектура. Петров псува и казва, че проектантите на панелите са пълни идиоти.

17.08. Петров запуши дупката. Панелите малко се изкривиха, но това е дреболия. Между панелите останаха малки процепи, които Петров залепи с тиксо. Казва, че ще работи стига да не вали дъжд.

1.09. Строителният комбинат пусна нова версия панели, с повишена устойчивост и здравина, с вградени стенни шкафчета. Истината е, по форма и размер не са съвместими със старите и са три пъти по тежки. На каква архитектура разчитат в строителния комбинат?

16.09. Дойде Алекс, пълен с идеи. Предлага да направим всички прозорци в блока със различни размери. Възложителят щял да ги хареса. Казахме му да не се ебава.

2.10. Петров стигна до 5 етаж. Горд е от себе си. Обърнахме му внимание, че стените са под ъгъл 40 градуса. Той псува, вика, каза че сме идиоти и нищо не разбираме. После обеща да помисли.

3.10. Дойде възложителят. Пита защо стената е наклонена под ъгъл 40 градуса. Обяснихме му за кориолисовата сила. Той ни изслуша, после каза, че той от строителство не разбира, но до неговата къща има точно такъв блок и всички стени са прави. После този идиот Алекс се лепна за него и му разказа за изменените прозорци. Възложителят естествено ги хареса. Мамка му.

4.10. Питаме Алекс, дали ще се наложи да разбием всичко заради неговите прозорци. Уверява ни, че няма нужда - в стандартните панели има не документирана функция.

5.10. Петров призна, че със стената има проблем. Казва че неправилно сложил, някаква тухла. Но за да разбере коя, трябва да ги провери всички. По-лесно е да направи всичко наново.

6.10. Убеждаваме Петров, че да построи всичко наново няма да му стигне времето. Демонстрираме му изчисления с калкулатор. Петров псува, вика, каза че калкулатора са го измислили идиоти. После се съгласи, да правим всичко от панели и с мъка отиде да се напие.

8.10. Разбихме тухлената част. Повредихме и част от панелната. Цялата сграда скърца и се клати заплашително. Укрепихме я с дървени подпори и отидохме да играем Quаkе.

17.10. Петров се върна от запоя. Работим.

7.11. Празнуваме 7 ноември - или както се нарича сега? Комунисти във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

15.11. Спомнихме си, че крана стига само до 8 етаж. Пратихме Сидеров за нов кран. Играем Quаkе. Алекс победи Петров. Расте нова смяна.

24.11. Върна се Сидеров. Не е намерил кран, но достави ескаватор. Предлага да изкопаем дълбока шахта и да построим блока не на горе, а на долу. Казва, че никъде в договора не пише, че блока трябва да е на повърхността.

25.11. Направихме мозъчна атака за крана. На последната бутилка бира намерихме решение. Зарязваме основното строителство. Ще строим 4 етажен блок. После ще сложим крана на покрива му.

25.12. Празнуваме католическото Рождество. Католици във фирмата няма, затова никой не разваля празника.

14.01. Нищо не помня. Главата ме боли. Коя година сме?

2.02. Най после сме готови със 12-я етаж. Утре ще сложим покрива, който направи Алекс.

3.02. Алекс е идиот. Покрива пада редовно. Засега сме го подпрели с крана. Ще мислим, какво да правим по нататък.

4.02. Алекс казва, че не виновен. Просто 12 етаж на Сидеров е пет метра по-широк и четири метра по-висок от 12 етаж на Петров. Става ясно, че са строили от различни панели. Но Алекс все пак е идиот, защото неговия покрив не става и за двата варианта. Асансьорната шахта също.

5.02. Лепихме, закрепвахме покрива. Петров казва, че ще издържи ако не завали сняг.

7.02. Заваля сняг...

10.02. Направихме покрива от щпертплат и тенекия и боядисахме всичко. Да се надяваме, възложителят няма да забележи.

11.02. Тествахме ансансьора. Спира между етажите, но може да се излезе от кабината. На четните етажи с пълзене, на нечетните с подскачане. Да не забравя да го опиша в документацията.

12.02. И изобщо ансансьора работи много бавно. Петров псува всички идиоти. Казва, че ще започне да го оптимизира.

13.02. Петров оптимизира ансансьора. Той се засили, проби покрива и отлетя в неизвестна посока. Добре, че покривът е от щпертплат и се оправя лесно. Падна и асансьорната шахта. Спомнихме си, че така и сменихме дървените подпори с нещо по-надежно. Нищо. Да се ходи пеша е полезно.

15.02. Започнахме довършителните работи. Някъде постояно изчезват бояджии. Обадихме се да пратят още.

17.02. Изясни се, че заради грешка на Сидеров, вратите на апартаментите от втори до шести етаж, се отварят само отвън. В резултат на това на тези етажи е пълно със заклещени бояджии, които не могат да излязат. Сидеров обеща да я оправи. Засега ги храним през отдушниците.

20.02. Алекс най накрая направи изменящите се прозорци. Тествахме. Изясни се, че при промяна на размера са разбиват стъклата. Освен това се наблюдават и някои странични ефекти. Например от гостната на един апартамент може да се влезе в банята и тоалетната на друг. Освен това постоянно изчезват вратите и падат балконите. Да се жалваме в строителния комбинат е безполезно – ще кажат, че не дават гаранция за недокументирани функции.

21.02. Дойде възложителят. Пита може ли да направим незначителни промени в проекта. И по точно вместо 12 етажен блок да построим няколко десетки дървени бараки и да ги съединим с подземни тунели. Чел, че така било модно на Запад. Неутрализирахме Алекс, още преди да си отвори устата и вежливо и твърдо обяснихме на възложителя, че не е прав.

22.02. Балконите продължават да падат, макар че не пипаме прозорците. Явно е независим бъг. Какъв е късно да търсим, така че махнахме и останалите. Ще опитаме да обясним на възложителя, че сме го направили за оптимизация

23.02. Празнуваме 23 февруари. Военни във фирмата няма, затова никой не ни пречи на празника. Жени също няма затова никой не раздаде подаръци. Обидно е.

25.02. Алекс се опита да довърши изменящите се прозорци. В резултат половината се свиха до нулев размер и не искат да се върнат обратно. Казахме му да не се ебава повече, че ще стане по лошо.

27.02. Спомнихме си, че сме забравили да направим входа. Мислим няма ли да падне блока, ако го пробием сега. Сидеров казва – по-добре да не рискуваме. Петров, го нарече идиот и се съгласи. Да не забравя да опиша в документацията, че влизането през прозореца е особеност на дизайна.

1.03. Как така първи март ?! Откъде?! Вчера беше... Мамка му! Кой да знае, че този смотан февруари е 28 дни. Излиза, че трябва да сме готови вдруги ден, а не след седмица.

2.03. На работа. Работим 24 в денонощие, непробудно.

3.03. Убедихме възложителя, че ни е нужен още един ден за финално тестване. Мдаа, добре поработихме вчера… В крайна сметка не е толкова страшно.Голяма работа, че някои врати са на пода, други на тавана или от 10 етаж водят направо на улицата, че някои апартамените е невъзможно да се достигнат, в други тоалетната е заедно с кухнята, че в половината няма вода, а в останалата ток, че канализацията се излива на шестия етаж и се наложи да направим стълбите между осмия и деветия етаж въжени? НО главното е да - покажем блока на възложителя по правилния маршрут. А да – и да сложим снимки на мястото на изчезналите прозорци...

4.03. Yes! Yes! Направихме го! Отбелязваме предаването на обекта. Пия малко, трябва да успея да изчезна, преди всичко това си е-о майката…

Тича Сатаната при Господ и крещи:
- Моля те, много те моля, вземи онзи програмист от Ада при теб в Рая, иначе скоро ще трябва да емигрирам!
- Що бе, какво толкова е станало?
- Ами к'во, взе ми тризъбеца, преби с него всички дяволи, а сега седи и крещи: "Къде по дяволите е входа за второ ниво?"