Един арабин си яздел камилата през пустинята...жегааааа, едвам дишал.
По едноо време покрай него профучал велосипедист. Замислил се арабинът.
На първия оазис видял велосипедистът и го запитал с откровено любопитство:
- Извинявай, ама аз на камилата се опекох, пък ти с това колело...
- А, няма проблем, аз колкото по-бързо карам, толкова повече вятър, разхлаждам се и така...
"Умно", помислил си арабинът.
Като си починал, метнал се на камилата и я пришпорил здраво. Дий, дий, дий, хамил, проклет, дий...
Да ама камилата по едно време каталясала и се строполила мъртва. Арабинът станал, поизтупал си пясъка, погладил си брадата и си казал:
- Брееей, аз май я уморих от студ тая камила!
Няма коментари:
Публикуване на коментар