Имало едно време едно момиченце - уникално грозно момиченце, хипер недъгаво, кошмарно дефектно просто. Било толкова зле горкото, че един ден, когато покрай него случайно минала Златната рибка, толкова много се пищисала, че сама се уловила за да може да му изпълни три желания.
- Аз съм Златната рибка и изпълнявам желания, момиченце! Понеже ме улови ще ти изпълня три желания! Кажи какво искаш…
- Хм… - изсумтяло ужасно грозното момиченце, което освен грозно, също така пелтечело, сумтяло и фъфлело, пръскайки лиги наоколо. - Искам две гулеми уши, с многу косми по тях и изотвътре и отвънка, ъхъ… многу гулеми черни косми…
Златната рибка се втрещила, опулила се, но какво да прави - изпълнила желанието.
- Кажи сега другото си желание - казала рибката.
- Мииии, искам едни такива вежди - мноогуууу гулеми, половин метър, да висят така надолу, рунтави, надолу… - сред водопад от слюнка изфъфлило момиченцето.
Златната рибка още повече се същисала, гледала невярващо, но изпълнила и това желание.
- Остана ти още едно желание, момиченце - кажи какво искаш - това е последното, обаче - имай го предвид…
- Ахмиииии… Искам един носъ, голяяям и дълъг нос, с косми изотвътре и пъпки, много пъпки… и един цирей, ей тука, отстрани на върха…
Златната рибка толкова се стресирала, че разровила завесата от новите дълги рунтави вежди, за да види лицето на ужасно грозното момиченце, и гледайки го в очите, попитала:
- Сериозно ли?
- Ахъм - с цялата си увереност потвърдило момиченцето…
И какво да прави Златната рибка, изпълнила и това желание и толкова била вцепенена от изненада, че не осъзнала кога момиченцето и обърнало гръб и тръгнало да си ходи. Стреснала се Златната рибка и се провикнала, потупвайки го по рамото:
- Чакай, чакай…
Обърнало се момиченцето и с грозния си дълъг нос направо съборило Златната рибка на земята от невнимание. Тя станала отупала се от праха и попитала:
- Добре де, кажи ми само едно - защо не си поиска да си красива, нежна и някой да те обича?
- Хм? Ми то можеше ли?…
Няма коментари:
Публикуване на коментар